Warning: mysql_get_server_info(): Access denied for user ''@'localhost' (using password: NO) in /home/mislide/public_html/velobg.org/ruse/wp-content/plugins/xml-google-maps/xmlgooglemaps_dbfunctions.php on line 10

Warning: mysql_get_server_info(): A link to the server could not be established in /home/mislide/public_html/velobg.org/ruse/wp-content/plugins/xml-google-maps/xmlgooglemaps_dbfunctions.php on line 10

Проект Дунав за младите

За проекта

Организатори: Acotiatia ROI ( aroi.ro ) и Вело-Русе (velo-ruse.eu )

Име на проекта:  Danube for Youth – Дунав за младите
проект за младежки обмен част от програмата Младежта в действие (Youth in action)

фокус: популяризиране на спорта и здравословния начин на живот; запознаване с културата на региона чрез бавен туризъм; половото равноправие;

краен срок за кандидатстване:
23 март 2013
формуляр за кандидатствне

Маршрута е част от коридор EuroVelo6, свързващ Атлантика с Черно море, по поречията на големите европейски реки. Този вело маршрут е добре обозначен в частта си от Германия до Сърбия, докато в Българо-Румънския участък е направено много малко за неговото популяризиране – пропуск, който проекта ще се опита да запълни.
Вело-турът ще се проведе в периода 24 юни – 8 юли 2013г.

В рамките на тези 2 седмици група от 32-ма велосипедисти ще покрият разстоянието от Naidas до Calarasi (приблизително 850км), по поречието на р.Дунав, с цел изследване на марширута – запознаване с всички възможни туристически цели, исторически паметници, природни пейзажи, интересна архитектура, възможни местни партньорства, места за настаняване и др.

Повече информация

Събитието започва на 24 юни и завършва на 8 юли. Това са първият и последният ден, в които ще се кара. Транспортирането до/от началната/крайната точка трябва да се извърши съответно на 23 юни и 9 юли.

Групата ще бъде разделена на две подгрупи от 16 човека, смесени българи и румънци- група А и група Б:

  • група А ще пътува от Naidas до Cetate;
  • група Б ще пътува от Calarasi до Cetate.

След 7 дневно каране двете групи ще се срещнат в Cetate, където ще обсъдят и отсеят резултатите от изследването. В Cetate и околностите ще се престои през оставащите 7 дена. Всяка подгрупа ще може да се раздели на по-малки групички (отново смесени) и да опита възможностите за турове покрай основния дунавски път.

Разпределение на участниците:

  • България – 14 участника (12 – на възраст между 18-25г и двама на възраст между 18-30 год) + 2 водача
  • Румъния – 14 участника (12 – на възраст между 18-25г и двама на възраст между 18-30 год) + 2 водача

Общо – 32 участника. За селекцията на българските велосипедисти отговаря сдружение “Вело-Русе”. Участниците ще бъдат разпределени по равен брой мъже/жени.

Условия към участниците:

  • всички участници трябва да са в състояние да изминават дневно на колело разстояния между 70 и 120 км (равно и хълмисто);
  • всички участници трябва да са на разположение през целия заявения период.

Разходи:

  • разходите свързани с храна и настаняване се покриват от проекта;
  • пътуването до началната и от крайната точка се покрива частично  от проекта –  70%; останалите 30% се покриват от участниците;
  • транспорт на оборудването (велосипеда) до началната и от крайната точка е за сметка на участниците;
  • екипировка – велосипеди, пътни чанти, каски, резервни части се осигуряват от участниците ( разчитаме да разполагате с необходимата екипировка, ако е необходимо, ще окажем съдействие за набавянето и).

 За допълнителна информация:

Допълнителни въпроси(след като подробно сте прочели информацията по-горе) може да задавате и на info@velo-ruse.eu .

 

 

 

 

 



Тази страница за последно е обновена на: 2013.03.16

  1. Здравейте, Вело-Русе,
    На 70 съм, пък и физиологията ми е малко особена, та ми е трудно да бъда постоянно на разположение. Радвам се на намерението ви, желая ви да го изпълните, да ви е хубаво с румънците (дядо ми по баща е или влах, или поне е бил осиновен от влах, ама няма вече кой да ми каже).
    Искам да споделя, че през 1981 г., в чест на 1300-годишнината на България, предложих на сина ми, тогава 12 годишен, да идем до Букурещ с колелета. Той се нави моментално, ходихме от Плевен до Сомовит за тренировка, и към 18 юли потеглихме от Плевен. Държа да кажа, че аз карах сглобен от мене “Балкан” (пътнически), а синът ми Христо – сглобена от мене “Мифа”, вси контри, 28 “, с палатка, спални чували и друг багаж, както и армагани за Букурещ.
    Първият ден след 100 км спахме на палатка до Борово, втория ден минахме през Червен, Иваново, по Лома, по Лома, Басарбово и Руси бабам. Спахме в “Приста”, водата беше ледена. Гостувахме на преподавателя по физика във ВТУ-то Миньо Минев (покойник сега), мой добър приятел, и до вечерта на третия ден стигнахме кампинга “Банясъ”, пресичайки Букурещ по дългата улица с много имена. В Гюргево ходихме в музея, където намерихме всички румънски герои от Плевенската епопея и бяхме посрещнатаи по братски. Отбихме се и в затвора в Жилава, където през 1932 г. е лежал баща ми, студент по ветериналия, заради конспирация с Георги Георгиу-Деж. Няколко дена се мотахме из Букурещ, където имахме близък познат – приятел на баща ми, бивш министър на замеделието, влах от Плевенско. Посетихме много обекти, Satul, галерията “Григореску”, Херостръу, къкто и всички български обекти, които тогава все още съществуваха. Стигнахме до парка Снагов, където ни застигна вестта по радиота за смъртта на Людмила Живкова, а беше и денят на сватбата ми, та бихме телеграма от пощата до майката. Превозихме колелетата на лодка през дългото езеро. В кампинга платихме с малко леи и няколко кутии БТ. Беше чисто, палатката ни малка и лека (за оново време), срещахме разни хора. Върнахме се през Драгънещ Влашка, където ядохме прекрасна скара сред цигани с черни костюми. Привечер бяхме в Александрия, където едва намерихме звено за веригата на мифата на сина ми. Заварихме пазара отверен, купихме си сирене и домати и преспахме накрай града, като ходих за вода у едни хора и по тъмно опънахме палатката. Съб.уди ни тръба – оказа се, че сме спали до казармата. Опънахме през Фуркулещ до Турну, където от бързане не видяхме нищо.На пристана един чиновник не ни пускаше, трябвало да излезем откъдето сме влезли, а ние бяхме влезли през Моста на Дружбата (така му викахме, когато го построиха). Един черен и с мръсен поглед ефрейтор-влах с автомат ни държеше на мушка. Пристанищен работник се мъчеше да ни помогне, агитирайки паспортния чиновник да ни пусне с катерчето до Никопол. Дадох му един документ от туристическото дружество “Кайлъшка долина”, преведен и на румънски, където се апеллираше за подкрепа от КАТ и държавните органи, понеже правим поход за 1300-годишнината на България. Той го показа на чиновника, поговориха още и вече ни пуснаха към катера в името ва “Булгария маре”. Беше епохата на Чаушеску, Румъния маре беше на мода, та и ние покрай тяхната великост минахме. Иначе беше разрешето само за жители на 20-километровата зона покрай реката.
    Никопол-Плевен го взехме на шега, само хубавите и екологични домати станаха на сок. Така за 9 дни изминахме 701 км. Никъде не бутахме, освен по Лома, където имаше и тресавища, и по прякото спускане към хижата “Приста”.
    Няколко пъти след това пресичам с колело Дунава през моста, който за мене си е на дружбата, както и с видинския ферибоот. Това лято ще мина с ферибота Никопол-Турну, а може би и по новия мост.
    Не ви завиждам, а ви се радвам. Предлагам ви да контактувате с румънците на български, руски и влашки, а не на английски, в името на старите ни отношения. Ние сме си братя, чуйте им имената: Валентин Георгиу – пианист, Василе Христу – секретар на руманското посолство през 1949-50 г., Йон Попеску – много разпространено име, , Михай Еминеску – поет, Йон Лука Караджале – драматург, Джордже Енеску – композитор, Еуджен Йонеску – модерен драматург, когото французите смятат за свои, Думитру Сакелару . политик, всички имена звучат като на български.
    И като въртите педалите гледайте наоколо, като спирате разглеждайте и разговаряйте, това е наистина една братска страна, каквато и да е политиката.
    А аз смятам тая година да отскоча до Избичен, село в долината на Олт, откъдето е прадядо ми. Ако го направя в периода на вашето пътуване, ще ви срещна. Ще бъде моя грижа да се организирам и да ви потърся, ако здравето, финансите и заетостта ми (все още работя) ми позволят да реализирам това намерение.
    Пожелавам ви да сте доволни от пътешествието си, да поплувате в Дунава (аз не пропускам, когато имам случая) и да се сприятелите с румънците.
    Ваш
    дядо Стефан

Твоя коментар: